Покойте на лидера на демоните

Беше се изправила пред него в цялата си прелест. Гола прелест прикрита благоприлично от бялата, голяма и пухкава хавлия. Беатрис бе легнала по корем в леглото, в което бе лежала до преди половин час. Тялото й леко трепереше, сякаш от студ, но всъщност не беше от това. Температурата в стаята едва ли падаше под двадесет и три градуса- напълно нормална. Беа се тресеше от емоциите, обвили цялото й съзнание, въпреки че вече не плачеше и не гледаше толкова уплашено.
Беше се опитала да легне нормално, но в мига, в който дупето, гърба или изобщо някоя задна част на тялото й се допреше до където и да било, Беа бе изпитала силна физическа болка и най- правилното решение за позиция бе по корем. Ръбовете на хавлията разкриваха малко от дупето й и част от гърба, по които вече бяха почнали да си личат синини... имаше толкова фина и нежна, чувствителна кожа. Сякаш изобразяваше всички набези по нея. Наранената й ръка беше протегната извън леглото и висеше без да се докосва до нищо. Беатрис извърна глава по посока на Александър и го загледа въпросително, докато се опитваше да го фокусира на светлината от свещите.
-Защо ме наричаш любима?- попита почти глухо Беа и се размърда отново, а това накара хавлията да разкрие още повече от плътта й, но тя сякаш не усети.- И защо споменаваш моя Бог?

Беатрис съвсем спокойно прилази до другия край на леглото и по особено смешен и мъчителен начин, стараеща се да не докосва посиненото си дупе до каквото и да е, за да избегне болката, но и се опитваше да прикрива тялото си напълно от него с хавлията. По болнаво бледите й бузи изведнъж бе плъзнала руменина от притеснението, което изпита, че беше почти съвсем гола в една стая с него. Това наистина не трябваше да се случва... и всички онези ловци, те сигурно щяха да докладват на Диана. О, това не беше никак хубаво за Беа и вече предусещаше своето мъчително наказание, на което щеше да бъде подложена. Очите й леко се насълзиха, но в момента беше по- важно да запази своето самообладание пред този мъж и последната капка гордост, каквато всъщност изобщо не й бе присъща като цяло.
-Няма да ми пипаш спомените! Нито ще пия кръвта ти.- опита се да звучи твърдо, но ако за кръвта не беше сигурна, то определено знаеше, че не иска да бъде въздействано на нищо в главата й.
Пръстите й затърсиха кръстчето на тънката верижка на врата й и го стиснаха отбранително. Тази вечер този бог не я пазеше. Пазеше я богът пред нея... божествения демон, който нямаше представа защо намира за такъв въпреки страха си от него. Чувстваше се тотално объркана от себе си.
-Не ме гледай така,- изчерви се Беа,- не мога да го направя.

-Ти си луд! ЛУД!- изкрещя в лицето му Беа между задавянията си от отвращение.
Не можеше да понесе самата мисъл, че бе пила кръв... беше я поела и в момента от бледите й устни капеха червени капки кръв, които не бе успяла да преглътне и не искаше да преглътне. Очите й шареха насам- натам ужасени, обхождаха лицето му и тайно, вътре в себе си, Беатрис се опитваше да запази лошото си настроение, да не се поддава на слабостта си, която очевидно изпитваше към него и не можеше да разбере по каква причина. Богове, какво й ставаше и защо се чувстваше толкова уязвима пред този страдащ мъж? Защо не можеше да си тръгне наистина и никога повече да не се връща, както я бе посъветвал преди? И защо сега променяше така решението си за нейното напускане.
Ръката й инстинктивно се стрелна към бузата му и я порази с пръстите си, но не за да му причини болка, а просто да запали кожата му... сякаш просто предупреждаваше, че следващия ще бъде по- болезнен. И в този момент разбра... в момента нейното подпалване не беше никак леко след кръвта му, която бе потекла по вените й. И шамара, който му бе забила не беше никак лек. Пръстите й се отделиха от бузата му и се отдръпнаха, но вместо да се върнат с по- голяма сила, Беатрис уви ръката си около врата му, ужасена от самата себе си. Придърпа го лекичко, за да обвие и крака около добре оформения му кръст и да скрие глава в свивката на рамото му.
-Съжалявам, Алекс... аз... аз не исках да те ударя толкова силно.- в главата й още кънтеше плясъка на съприкосновението на бузата му с пръстите й.
Усети разликата в тялото си. Мощта, различна от човешката бе закипяла по вените й и тя усети, че можеше да направи повече, отколкото някога бе могла.

-Така е.- кимна едва забележимо Беа, докато се извръщаше с лице към него. Ръцете й обгръщаха нежното й тяло, сякаш не беше сигурна, че пяната я прикрива наистина, а Беатрис със сигурност не бе добре предразположена към голотата си пред мъж... който и да беше, сякаш просто генетично й бе заложено да пази тази гледка само за определени очи и макар да й се струваше, че в момента нямаше смисъл да го прави, Беа бе убедена, че просто й се губят някои моменти от деня. - Събудих се в стаята ти... не знам защо.- сви рамене.- И после...
Цялата се разтрепери от непоносимостта към неприличните докосвания на онзи инкуб. Пръстите й минаваха по кожата й и оставяха червени следи от нокти. Искаше да разкара всяка нечиста, чужда мисъл от тялото си. Очите й се насълзиха от неприятната мисъл за това, че беше толкова омърсена само за няколко мига. Преглътна мъчно, за да не се разплаче. Погледна надолу към тялото си и отново, с леко закъснение, осъзна, че тя всъщност успява да раздере кожата си до кръв. Не както би се получило по принцип. Повдигна ръцете си над приятната пяна и се ужаси от петте следи от ноктите си, забити достатъчно дълбоко в кожата й, че да избиват капчици кръв по тях.
Стисна устни и се извърна към Алекс. Нуждаеше се от неговата ласка и дори нямаше представа защо дълбоко в себе си смяташе, че само тя би изтрила всички тези нечисти следи от нея и усещането за всичко лошо. Протегна ръката си и отърка опакото на ръката си в неговата, изразявайки толкова нелогично желание за близост.

Беатрис се сви в меката хавлия, която бе докопала, докато излизаше от ваната. Мокрите й, малки и изящни стъпала оставяха следи по пода и килима, които бързо изсъхваха и изчезваха може би завинаги от местата си. Обаче не уви плата около тялото си традиционно, а я наметна върху раменете си и така се сгуши, докато лекичко притичваше към леглото зад гърба на Александър. Срамуваше се малко, искаше да скрие и раните по ръцете си, които сама бе направила и бе оставила водата във ваната кървава. Покатери се внимателно на леглото, опитваща се да не вдига шум. Изведнъж всичко лошо й се бе сторило толкова далечно, сякаш кръвта на Алекс и действаше лечебно дори на психиката и я караше да не приема нищо от онези неща толкова сериозно колкото бяха всъщност. Изправи се на колене върху мекия матрак и се приближи към другия край. Изправи се в цял ръст и като батман (а може би прилеп) се хвърли с разтворена хавлия върху гърба му.
Успя да се извърти с лице към него и да го повали на земята моментално. Дори не знаеше как го е направила, но се чувстваше толкова безгрижна и силна.
-Туше! Повалих те!- обяви победоносно Беатрис и разпери ръце, но когато усети изплъзващия се плат от тялото й моментално ги спусна и улови хавлията засрамена и изчервена.

Беатрис почувства електричеството по тялото си. Нуждаеше се от това да го има и не можеше да се примири с нито едно отдръпване. Чувстваше се силно объркана от желанията на тялото си, както и тези на ума. Умът й просто не се съпротивляваше срещу плътските желания. Господи, спаси я от тези покварени действия, които правеше. На Беа й оставаше единствено да се моли за себе си и да се надява да изгори само в адските пламъци от удоволствие, причинено от този мъж.
Поизправи се, само за да го хване за ръката и отново да го дръпне надолу, внезапно, така че да тупне отново на земята. Искаше го до себе си. Господи, тя не реагираше адекватно. Държеше се толкова налудничаво и в същото време имаше такава нужда от този мъж. Придърпа се към него и се сгуши под ръката му, обвивайки ръце около кръста му. Пръстите й започнаха лекичко да шарят от страни на хълбока му, но някак съвсем невинно, сякаш нищо не се случваше.
-Съжалявам, Алекс, просто... имам нужда да съм близо до теб и не знам защо.. отвътре го усещам така.

Беатрис се засрами от себе си, а дори не знаеше защо. Бузите й се напоиха с алена кръв, същата червенина, която плъзна по врата й и сякаш изпрати тръпка на всякъде по тялото й. Можеше да се закълне, че допира му я бе изпратил в небесата или може би в дълбините на адските удоволствия. Един допир до най- тайните места по тялото й я бе накарал да изгуби ума и дума. Слабините й болезнено се свиваха в желанието си да го поемат и да изпитат болката и удоволствието от това. Беше си поела дъх, когато усети пръстите му там и го изпусна чак, когато те се отправиха към устните й. Скришно прокара език по тях, любопитна какъв беше този вкус, който Александър държеше да опита. Не можеше да го опише, не беше като нещо, което бе опитвала друг път, а беше повече от сигурна, че неговия бе замайващо прекрасен.
Поемаше устните му и пропускаше настойчивия му език между устните си. Ръцете й треперещо се опираха в гърдите му, но не за да го отблъснат, а в желанието си да го изучи. Спускаше ги внимателно под ризата му, по кожата му, закачаше онези малки и меки косъмчета по гърдите му, дългите й пръсти минаваха между тях и караха цялото тяло на Беатрис да се сгърчва от пораждащото се желание. Господи, как е възможно да желая този мъж толкова много?, запита се на ум Беатрис и беше сигурна, че въпроса й бе чут не само от Бог, а и от него. Спусна пръстите си до ръба на панталона му, но не посмя да ги пъхне отдолу. Прокара ги през плата, за да усети умопомрачителната големина на члена му. Усещаше го твърд и почти готов да я покори.
-Алекс... ъъ... трябва да знаеш нещо.- пое си дълбоко дъх, беше й трудно да изговаря думите си. Не знаеше дали той беше наясно с почти невинността й, но трябваше да му каже.- Аз съм била само веднъж с мъж.- тихичко си призна Беатрис.